Без счетоводни умения няма морални сметки

6 Май 2013

Понякога ни се струва, че нашите животи са доминирани от финансови кризи и провалени реформи. Но какво разбираме ние от финанси? Малко от нас имат базисни познания по счетоводство, а още по-малко си спомнят какво е счетоводен баланс. За да разберем какво точно значи финансова отчетност, първо трябва да научим някои основни неща.
    Немският икономически мислител Макс Вебер смятал, че за да работи капитализмът, е нужно хората да водят двойно счетоводство. Това не е просто, защото подобен тип счетоводство дава възможност да калкулирате печалби и капитали чрез балансирани дебити и кредити в паралелни колони, но и защото „добрите сметки“ са балансирани в морален смисъл. Те са същността на отчетността, дума, която произтича от думата счетоводство.
    През Ренесанса в Италия търговците и собствениците на имоти са използвали счетоводството, за да се отчитат пред Бог, техните градове, държави и семейства. Известният италиански търговец Франческо Датини е писал „В името на Бог и печалбата...“ в своите счетоводни книги. Търговци като Датини (и в по-късен етап Бенджамин Франклин) са използвали своите счетоводства и за записване на своите грехове и добри дела, а не само за записване на своите приходи и опит.
    Един от не чак толкова популярните факти за италианския Ренесанс е, че той е зависел много от населението, което е разбирало от счетоводство. През целия 15-ти век между 4000 и 5000 души от населението на Флоренция е посещавало училища за счетоводство и има достатъчно архивни доказателства за дори по-скромни работници, които са водели свои счетоводни книги.
    Това било времето, когато Козимо Медичи и други италианци доминирали европейското банкиране. Той лично правел финансови одити на всички свои банкови разклонения и също така лично водел отчетите на собствената си фамилия. Това било типично в един свят, в който всички от фермери до търговци – дори Николо Макиавели – разбирали от двойно счетоводство. Това влязло в употреба и на политиците, заемащи постове в републиканска Флоренция, където правителството изисквало определени нива на прозрачност.
    Ако искаме да разберем как да направим страните си и фирмите си по-отговорни, трябва да изучим по-добре Холандия. През 1602 година те открили съвременния капитализъм с откриването на първата публична търговска компания- холандската „Източно индийска търговска компания“- и първия официален стоков пазар в Амстердам. Те успели да запазят тези институции стабилни в продължение на векове благодарение на своята стара и добре поддържана култура на отговорност.  Разпространението на двойното счетоводство в началото на 16-ти век направило Холандия център на образованието по счетоводство, световна търговия и ранен капитализъм. Не само, че холандците имали основни познания за финансово управление, те също били напълно наясно с концепцията на балансираните книги, одити и сметки.
    Тези исторически примери ни дават постижими решения за собствените ни кризи. През последните 50 години много хора спряха да се занимават с двойно счетоводство до такава степен, че голяма част вече нямат представа какво изобщо означава този термин и за това го оставят на професионалисти и банки. Ако искаме условия на стабилен капитализъм, би било добре да започнем от двойното счетоводство и базисно обучение по финанси в учебните планове в гимназиите, както е било в ренесансова Флоренция и Амстердам.
    Общество, което е добре обучено в областта на двойното счетоводство няма да реши общите ни финансови проблеми, но ще позволи на обикновените граждани да разберат механизмите на финансирането, счетоводните баланси, ипотечните лихви, амортизацията и рисковете в дългосрочен план. Също така ще ни даде и усещането какво означава финансова отговорност и как да се поискат и се оценяват одитите. Експлозията на задвижваната от данни журналистика също трябва да включва подгрупа от репортери, които имат познания в сферата на счетоводството, за да могат по-добре да се справят с задачата да обясняват централната роля на счетоводството в нашата икономика и финансови кризи.
    Без общество, което да е научено на отговорност,  едно нещо е сигурно: някой ден няма да има сметки за изчисляване.
Назад